СОУ Неофит Рилски

История на СОУ „Неофит Рилски”

Преди 160 години, когато господарите-турци- са половината от населението на селото, нашите деди се захващат с богоугодно и спасително дело: да дадат образование на децата си, за да запазят вяра, род и родина. Долнобанци се оказват прозорливи хора, много напредничави в помислите си родолюбци, които рано са ...

Виж повече

Преподаватели

Учебният процес се извършва от екип от квалифицирани учители и педагози с дългогодишен опит.

Виж повече

Ученици

  • Учебни графици
  • Оценки

Виж повече

За родителите

  • Полезна информация
  • Родителски срещи.

Виж повече

История за училището

СОУ “Неофит Рилски” чества 160 години светско образование в гр. Долна баня през 2011 г.

Малко са училищата в България, които честват такъв голям и светъл юбилей. 160 години просвета, поколения обучени деца на роден език, място, от което тръгват знаещи и можещи млади хора, средище на култура в малкия ни град и околността.Долнобанската гимназия е съкровена част от миналото и настоящето ни, една от емблемите на града ни. Ние, днешните ученици и учители, живеем с този юбилей, подчиняваме днешните си вълнения и спомени за онези умни и предприемчиви хора, родолюбиви и горди, поставили началото на просветата и образованието в Долна баня в далечната 1851г.

Всеки от нас осъзнава, че такъв юбилей е и отговорност.

Учим в стара и красива сграда във възрожденски стил, движим се по коридорите и влизаме в класните стаи, където са отеквали стъпките на плеада учители, директори и ята училищни поколение на деца от Долна баня и района. Живеем в ново време, отдалечени сме на десетки години от началото, но винаги си спомняме за тях, поколенията преди нас, които не са забравили пътя към родното училище и както някога, така и днес, то е светлик, извор на просвета,култура и българщина.

През тежките години на турското робство долнобанското население не стои настрана от общонационалния стремеж към просвета и обучение на роден език. Преди 160 години, когато господарите-турци- са половината от населението на селото, нашите деди се захващат с богоугодно и спасително дело: да дадат образование на децата си, за да запазят вяра, род и родина.Долнобанци се оказват прозорливи хора, много напредничави в помислите си родолюбци, които рано са разбрали силата на просвещението.

Долнобанското училище е открито през есента на 1851 г., след като е прибрана реколтата.Отначало училището се помещава в малка стаичка, специално пристроена към къщата на родолюбивия долнобанец Стоичко Николов, до стария часовник- „Саато”.Тогава това място се намира в края на българската част на селото и граничи с централната, оживена турска махала. Всички български къщи наоколо са ниски, ниска е и пригодената за училище стая-такова е изискването на турската власт, което показва подчиненото положение на българите.

Има училище, трябват и учители. Първият е бил Баето, родом от гр. Самоков, не се знае истинското му име, няма данни за него.Учителствал 10 години-от 1851 до 1861г. , запазен е само прякорът му, но той изразява уважение, почит към по-голям и учен човек.Факт е, че заслугата му за утвърждаването на училището е голяма, защото винаги най-трудно е в началото.

Дълги години училището е еднокласно., а обучението се води от един учител.Главни предмети са писане и смятане, а наред с тях и четене на църковни книги, заучаване молитви наизуст.Методата на обучение е проста: учениците сядат на земята върху дъски, подпрени с пънове, и пишат с пръсти или с пръчици върху пясъка на земния под пред тях.По-късно се появяват учебни дъсчици, на които пишат с калем.Няма данни, но се предполага, че е прилагана взаимоучителната метода- по-напредналите в обучението ученици помагат на учителя, като обясняват учебния материал на по-малките.При изпитването всички ученици стават на крака и отговарят по ред.

Вторият учител е дядо Николчо Черешаров, местен човек, който едновременно с това е и терзия /шивач/.Не е известно къде е подготвен за учител, но се знае, че е работил до 1866г.С течение на времето интересът към училището расте, по-будните семейства нарушават традицията и изпращат и момичетата да се учат.Липсват данни за броя на учениците, но след 15 години стаичката при селския часовник става тясна и училището е преместено в къщата на родолюбивата българка баба Милка Стойкова, намираща се в двора на сегашната черква, където го заварва и Освобождението.

Третият учител, от 1866г. до 1868г., е Димитър Кисимов. След това, до Освобождението, учители са били: Николчо Гаджанов, Георги Вурука, Иван Майсторов, Стоян Петков, Георги Панов, Георги Тупавичарски- повечето са от Долна баня, но има и хора от гр. Самоков и с. Радуил.От данните се вижда, че през периода 1870-1872 г. и 1877-1880г. в училището има два полукласа.Разделянето на учениците се налага главно, за да се подобри обучението, като се работи с по-малки ученици за постигане на по-добри резултати.

Оскъдни са и данните, които говорят за начина и условията за наемане на учители.Предполага се, че както навсякъде в страната, така и в Долна баня, учителите са препоръчвани от местните авторитетни дребни занаятчии и търговци.Общината сключва с тях писмен договор, в който се определя заплащането и се уреждат другите условия- наем, отопление за външните хора.

Учителите в долнобанското училище изпълняват съзнателно своя граждански и патриотичен дълг. Те поддържат буден духа на българщината и себепознаването в селото, играят ролята на онази интелигенция, която учи народа ни да не забравя род и родина, славното си историческо минало и бурно настояще, и която е помогнала на долнобанци да прогледнат в бъдещето.Според разказа на Атанас Цветков-дългогодишен учител и директор на училището- точно учителите са били сред най-будните българи, посрещнали Васил Левски в Зарковата кръчма през юли 1869г. и основали революционен комитет. Поради многобройното турско население, притиснало сериозно хората, комитетът трудно развива дейност. През месец март 1876г. Долна баня е посетена от главния апостол на Четвърти революционен окръг Георги Бенковски. По същата причина- многото турци- селото не взима участие в Априлското въстание, въпреки че някои от съзаклятниците жестоко са измъчвани от турците.

През различните години на робството отделни долнобанци участват в борбата- в четата на Чакър войвода, действала около Самоков, в четата на Пено Чобан- действала в Ихтиманската Средна гора, в малката чета на Цвятко Натов от с. Радуил.

Долнобанци знаят и помнят подвига на поп Иван Кузманов, един от първите възпитаници на училището. От 1864 до 1872г. той е свещеник в Долна баня, известен е с родолюбивата си дейност. Когато през 1870 г. е построена и открита черквата в селото, той чрез тържествено биене на клепарница оповестява откриването и, за ужас на турците. Хванат е от тях, жестоко е бит, хвърлен е от дървената камбанарията и след четири дни умира. Смел и достоен човек, дал живота си за вяра, род и родина, умрял с ясното съзнание, че на България в този исторически момент са нужни мъченици и светци като него, за да я има и пребъде през вековете.

На 13 януари 1878г. Долна баня празнува Освобождението. Руските богатири на генерал Шувалов откъм Ихтиман и на генерал Вениаминов откъм Самоков влизат в селото и провъзгласяват така жадуваната свобода. След Освобождението селището продължава да расте и се развива както в икономическо, така и в културно-просветно отношение. Увеличава се броят на учениците и къщата на баба Милка Стойкова, която 12 години служи за училище, трудно побира децата, желаещи да учат.

Тази е причината местната управа да вземе решение и да построи през 1879г. почти в центъра на селото нова училищна сграда. Това е хубава постройка във възрожденски стил, с много прозорци на всяка стена, за да се осигури повече светлина. Строежът е извършен от майстори от гр. Пещера. Долнобанци помагат активно и до есента сградата е готова и обзаведена според тогавашните изисквания и възможности. Новопостроеното училище е първата обществена сграда в Долна баня след Освобождението. Запазена и до днес, тя е музей.

От 1882г. до 1885г. в долнобанското училище учител е Никола Крапчански, който оставя трайни следи в живота на селото, едновременно с това е бил и свещеник.Участвал е и в комитет за Съединението на България, по-късно е избран за народен представител.

В новото училище отначало има два класа, но броят на учениците непрекъснато расте. През 1893г. управата на селото взима решение да се построи ново, по- голямо училище. Създава се комитет , който да подготви строителството. Членове са: Атанас Цветков, Зашо Апостолов, Йосиф Ангелов, Георги Вурука, които отиват в София и успяват да издействат от държавата 3000 лв за осигуряване на план и място. Поради различни причини строежът не може да започне веднага, но учениците стават все повече, открива се трето отделение, четвърто и се купува една допълнителна къща, в която да учат учениците. През 1902г училището в Долна баня се състои вече от четири отделения и един клас.През 1902г. се открива и втори клас, започват да го наричат Второкласно. През 1903г. е открит и трети клас, и то става Третокласно. Развива се пълна прогимназия, която се отделя. Двете съставни части имат относителна самостоятелност- Първоначалното училище се ръководи от главен учител, а Прогимназията – от директор. Идеята за построяване на голямо и удобно училище продължава да вълнува и занимава учителството, училищното настоятелство, обществениците и населението. Има известни несъгласия относно мястото- едни искат да е в центъра, а учителят Атанас Цветков настоява да бъде извън селото, сред красива природа, близо до местността „Градище” и параклиса „Света Петка”.През 1911 г. общината слага край на споровете и решава със свои средства да построи днешната сграда на училището.Предвижда се тя да служи и като Прогимназия, още повече че в съседните села, с изключение на с. Костенец, нямат прогимназии и децата да идвали да учат в Долна баня, която постепенно се издига като просветен център, запазил дълги години славата си. Предвиждало се по- късно да се построят и две квартални начални училища, в различни краища на селото, за удобство на децата. Каква прозорливост и желание за наука и просвета са носели в себе си нашите деди, и колко много това ни задължава да бъдем достойни за тях.

Планът за новото училище е изготвен и чрез търг общината възлага строежа на предприемача Теофил от Гостиварския край, недалеч от Скопие. Според условията на договора сградата трябвало да бъде готова до есента на 1912г. Рано през пролетта на 1912г. първият камък на новостроящето се училище е положен. Състои се многолюдно тържество, това е голям празник за селото, поканени са гости от София, сред които министърът на Народното просвещение г-н Стефан Бобчев.Строителството тръгва бързо, но обявяването на Балканската война попречва на работата и затова е изграден само първият етаж.В условията на Първата световна война пред строителството се явяват много пречки- поскъпват материалите, няма работна ръка и с големи трудности общината успява да довърши строежа през 1918г.Новото училище е голямо, масивно здание, изградено във възрожденски стил, с 12 просторни и светли класни стаи, 7 – по-малки, салон за физкултура, голямо мазе за дърва и въглища за отопление.В тази голяма сграда, предвидена за прогимназия, се настаняват всички ученици. Изпълнението на плана за строителството на квартални училища се отлага за неопределено време, а после се забравя.

Много труд полагат учениците и учителите под ръководството на директора Атанас Цветков за почистването, изравняването и озеленяването на двора.В резултат на усилията и помощта на следващите директори, учители и ученици, както и на цялото население, в училищния двор са засадени иглолистни и широколистни дървета и се оформя великолепен парк, който като венец огражда училищната сграда.Този парк и сега е наша гордост и радост с величествената секвоя, ухаещите борове и липи, с тънките брезички, малкото езерце с остров и полуостров- освен своята красота те даряват на децата и чист въздух.

Много трудна е била годината на прохождането на училището.Войните се отразяват негативно, общината има все по-малък бюджет, трудно се намират пари за отопление и осветление, за заплати, но се справят и продължават напред.В летописната книга на училището за тази година 1918/ 1919 е записано: „Зимата беше дълга и с дебели снегове. Пролетта дъждовна толкова, че хората не можаха царевица и летнини да посеят. Посетите зърна изгниха в земята от влагата. От овощията само крушите и лешниците родиха.На Великден заваля и времето се оправи дори на „Света Троица”. От тогава пък започна суша, та хората не можаха нито да орат, нито да копаят…При Прогимназията се откри І Гимназиален клас на частни средства, като учениците плащаха по 300лева такса за правоучение.Условиха за този клас частна учителка Лазарина Йосифова, на която дадоха заплата 7,700 лева… Училищният слуга взимаше заплата и добавъчно възнаграждение 350 лева месечно.”

През учебната 1918-1919г в четирите паралелки на прогимназията се записват и постъпват 193 ученици-143 момчета и 50 момичета. Много са учителите, работили през този период-Георги Янев-от Разград, Люба А. Цветкова, Вера А. Цветкова, Ангел Г. Кулински, Стойка Димитрова, Костадин Симонов, Мария Морфова/ сестра на певицата Христина Морфова/. Голям принос за изграждането и утвърждаването на долнобанското училище има Атанас Цветков, който учителства повече от 37г. и през по-голямата част от времето е главен учител и директор. От 1884 до 1932г., когато умира, всички важни въпроси на образованието, строителството, обзавеждането на училището се решават с неговото активно участие.Той ни оставя и една великолепна история на Долна баня, от която и днес черпим сведения за миналото ни. Друга интересна личност е Димитър Кюркчиев, учителствал над 35г. заедно с Атанас Цветков, Васил Стоин и Иван Попов. Те създават и читалището в селото, те са интелигенцията. Първият учител с висше образование е Георги Минев, работил тук от 1904 до 1912г.

Интересът и любознателността на добнобанци и децата им към образованието непрекъснато расте. През 1918г. са предприети сериозни искания пред Министерство на народното просвещение за откриването на І-ви гимназиален клас към Основното училище.Разрешение се дава и през учебната 1918-1919г. се открива І-ви гимназиален клас.През 1921г. Земеделското правителство издава Закон за народното просвещение, в който се предвижда задължително обхващане в училище и на децата до 16-годишна възраст.”Със Заповед № 4766 от 4.Х.1922г на Министерството на народното просвещение в Долна баня се открива прогимназия и смесено реално училище- Реалка, т.е. ІV и V гимназиален клас” Директор е Георги Н. Попов.Ученици за тях идват от околните селища. По- късно за директор на Реалката е назначен Стефан Кюпелийски- завършил Висш педагогически курс в София. Реалката не могла да просъществува дълго и с предписание на Министерството от 1924г. се закрива с мотив: финансова бедност на общината. Няколко пъти се променя и името на училището: 1923/24г се нарича”Долно-банско Смесено Реално Училище и Прогимназия”, 1924/25г- „Долно-банска Смесена Прогимназия”, 1925/26г-„Долно-банска Народна Смесена Прогимназия и Първоначално училище”, 1927/28г- „Долно-банско основно народно училище”. За пръв път през учебната 1930-1931г към името „Долно-банско народно основно училище” е прибавено „Неофит Рилски” . Вероятно тогава е взето решение училището да носи името на първия български учител, бележития възрожденец и просветител Неофит Рилски.От 1933/34г. до 1955/56г директор е Георги П. Гаджанов. През 1955/56 учебна година училището се казва „Смесено средно училище в с. Долна баня”.През 1958/59 за пръв път е открита занималня, а на следващата година училището се казва „Средно политехническо училище „Неофит Рилски”

Всяко училище има своя история на създаване, утвърждаване и развитие, но всичките имат една обща цел: да предоставят добро образование, да изградят личности и да дадат пълноценна професионална квалификация. Затова през 1925 година със заповед на Министерството на търговията, промишлеността и труда се открива още едно училище в с. Долна баня, Ихтиманско- Държавно практическо столарско училище .За директор е назначен Боян Константинов Николов. 2010 година училището чества своя 85- годишен юбилей.

От този период и малко по-късно се помнят имената на учителите: Люба Цветкова, Васил Дебелянов- племенник на поета Димчо Дебелянов, на дългогодишния учител и директор Георги П. Гаджанов. През 1942г със суми от направено завещание и учредени специално частни фондове от Иван Попов, главен учител и директор на училището, е открита безплатна трапезария за бедни деца, но липсва подходящо помещение. Комисия под председателството на Георги П. Гаджанов с много усилия успява да издейства от Министерството на народното просвещение 80 000 лв, от Съюза за закрила на децата-20 000лв, Кметът на Долна баня архитект Митов подпомага инициативата, долнобанци неуморно работят на строежа и през 1938г. е открита ученическа трапезария, в която безплатно се хранят 200 деца. През учебната 1936-1937г. в Долна баня се открива сиропиталище за деца- сираци в къщата на фабриканта Сребърников, което съществува и до днес.

В началото на учебната 1944-1945г. е възвърната т.н „Реалка” и е открита непълна смесена гимназия- ІV, V, VІ /днешните VІІІ,ІХ иХ кл/, а през следващата година се открива и ХІ клас.

Друга ценна придобивка за хората от Долна баня е откриването през 1946/1947г. на предучилищна детска градина с първа начална учителка Венета Славова, работила повече от 40 години в СОУ „Неофит Рилски”, която и днес посещава училището.

За известно време гимназията е затворена поради материални трудности, но през 1955-1956г. Министерството на народната просвета отново открива гимназията като горен курс на Средното политехническо училище. При план 250 ученици от VІІІ до ХІ клас са приети 427. За директор е назначен Васил Кирилов Попов, родом от с. Граматиково , Бургаска област, но останал в съзнанието и спомените на долнобанци като авторитетен, ерудиран и достоен човек, отдал сили, знания и умения за образованието и училището в града ни. И до днес неговото име се носи като легенда за човек, заслужил почит и уважение, утвърдил училището като образователен център.

През следващите години в училището работят учители- професионалисти, раздаващи се до край на своите ученици, някои от тях по-късно са и университетски преподаватели: математикът Владимир Лубих, историкът Стоян Танев, Донка Кръстева, Вася и Георги Захариеви, Савения и Иван Дякови, Вангелия и Панайот Стоянови, Йорданка и Рангел Първанови, Цветана Кулинска, Кирил Петров, Христина Джамбазова, Александра Драганова, на която дължим много страници, написани в летописната книга на училището, Екатерина Велчева, Елена Банкова, Мария Тодорова, Георги Цветанов, Атанаска Лазарова, Добринка Гаджанова, Анастасия Иванова, Мария Стефанова, Димитър Лазаров, Светослав Славчев, Фанка Миткова, Милка Митрева, Звезделин Янев, Лиляна Янева, Блага Попова, Блага Иванова и много, много други, заслужили званието учител, чиито имена не са забравени, а се помнят както от долнобанци, така и от многото ученици, преминали през класните стаи.

През 1970-1971г. се открива климатична паралелка за ІХ, Х и ХІ кл.

Директори на училището след Васил Попов са били: Анна Радева, Йовка Ванкова, Вълко Добрев, Милка Митрева, Васил Захариев, Валентина Бончева, Зоя Костова, а сега – Петя Янева.

През дългите години на своето съществуване в училището са работили над 550 учители. В момента в училището работят 18 учители, които са завършили средното си образование тук.

През всичките години в училището съвестно са работили и работят хора от непедагогическия персонал, които също са част от историята му. Те са отдали здраве, сили и енергия, за да спомагат за успешното му съществуване. Техният брой никак не е малък.

 

Анелия Иванова - главен учител

Website created by Ivaylo Cheresharov Hosted by icn.bg